Мила Отворена, този път се реших да си споделя житейския опит и да те помоля за оценка.

Имам много хубаво семейство и стабилен брак. Преди години, когато детенцето ми беше на 10 месеца, мъжа ми се бил влюбил в едно момиче, ама истински, преживявал го е много, изневяра не е имало, само някакви сконфузени целувки. Това се развива в друг град, защото все още учехме. Аз, по същото време, в което той е изживявал драмата си, бях забременяла от единствения ни контакт за месеца и направих аборт, отидох и се върнах самичка, и понеже много ме беше срам, не споделих с никого, освен с него, но неговата подкрепа се изрази в 10ина изречения за месец и половина.

Според теб много ли ме топли факта, че не ми е бил изневерил? А дали е постъпил така заради мен, или заради себе си? Тук не става дума за епизодично забавление, просто не е искал да затъне в друга връзка и не е имал желанието и смелостта да си разбие семейството в крехката му възраст. Да, мога да кажа, че ме е уважавал и ме уважава, но доколко решението му е било продиктувано от чувствата му към мен, в това никога няма да се уверя. Минало заминало. Което пък беше повод да прекара лятото с нас, при положение, че предишните 2 хукваше към същия град да изкарва сезонни парички, а в края му замина за чужбина - все с една и съща цел, да е далече от нея... (но и ние в кюпа)

И до ден днешен си оставам (уж) много специален човек, той е грижовен много във всяко отношение. Но мен си ме човърка, откакто разбрах тази история... доколко е любов и доколко е било някакво самозадължение това, което го е задържало при мен.

И ако аз имам разни мисли за изневяра, и ако го направя изобщо, аз си знам, знам си кое е 'нараняващото' във физическата изневяра с човек, който не съм способна да обичам/не желая ни най-малко да се привържа... знам, мъжкото/женското достойнство се наранява, нищо друго. Да вземем вече да зазграничаваме малко достойство/честолюбие от душа, а? Душа, сърце, чувства и т.н., все сълзливи понятия, които си пълним със смисъл както ни е удобно и според своята си житейска ситуация?

Why is the mind incapable of deciding its own subject matter?