Виж, последната ми идея е да те разубеждава, а и едва ли бих могъл...всеки има право на своите възгледи...и аз уважавам твоите....но съм забелязал че често хора се крият зад позата на поучаването и пуританството считайки че изповядвайки морала такъв какъвто го разбират се превръщат в "рицари на правдата"....не казвам че ти правиш това разбира се...но моралът няма смисъл сам за себе си...той има смисъл като система от правила за общуване и съжителство на хората...а хората грешат...ти също....
какво ти дава право да смяташ че си такъв авторитет че да можеш да кажеш кога половинката ти е сгрешила ?!?!? и съответно да я осъждаш или пък опрощаваш....не ти ли се е случвало да сгрешиш в преценката си? старите хора казват че е лошо да откраднеш но десет пъти по лошо е да обвиниш за крадец някой който не е....Не се ли страхуваш понякога че лепейки определения кое е правилно и кое не изхождайки от норми които в твоето съзнание са твърди и категорични...можеш да допуснеш грешка...можеш да допуснеш грешка спрямо най-близкия си човек....и когато го разбереш по-късно няма да си го простиш...а паренето и огъня ще ти се струват детска играчка....

"след дълго скитане попаднах на правия път ... и тръгнах обратно"