Помисли си, това също е лицемерно оправдание.
Има само едно нещо, което е важно в една връзка - да постъпваш така, че да не нараняваш партньора си. Ако изневярата би го наранила, и ти го правиш, ти си един вид като куршума с изместен център - душевен садист с изместен център, защото изместваш болката за неясно време в бъдещето. Ако те гризе и съвестта, то значи знаеш, че ще нараниш партньора си. Оправдано ли е действието ти тогава? Има ли значение дали става въпрос за изневяра, за семейно насилие, или купуване на мляко от не харесван производител. Ти знаеш прекрасно, че не постъпваш правилно. И то не срещу морала, не срещу папата, не срещу обществото, а срещу твоя човек, който е точно това - човек. Аз не бих приел от себе си да постъпвам така спрямо някой. В този смисъл, ако го правя, значи изневерявам и на себе си. Ако се случи, не заслужавам човека, с който съм. Защото случило ли се е веднъж, може да се случи пак. Пътя е известен. Затова предпочитам преди това да се разделим. Би било по-добре и за двама ни.