Правилният коментар по-скоро би трябвало да бъде - недей да правиш това, което не искаш другите да ти правят на теб. Задай си въпроса сам за себе си - ти как би се почувствал ако знаеш че половинката, на която си опрял доверието си, ти изневерява? Няма ли това дори малко да разклати кулата от карти наречена "вашата връзка"? И ако отговорът е да, дори едно малко да, дори за тези дето уж са толкова разкрепостени, че понасят половинките да изневеряват както чухме с доста условности (не в брачното ложе и т.н.), не е ли редно да се замислим за една специална форма на гледна точка? Ти нараняваш ближният си. Ти дори мамиш този, с когото изневеряваш. Ти мамиш и себе си. Не е вярно, че ако не знае (знаят) не го боли. Това е болка дадена на заем. Просто засегнатия още не знае, че го боли. И тя ще се появи някой ден. Дали след 2 часа, дали след 2 дена, дали след 2 години, дали при разпадането на връзката, съмнението, раздялата, тя ще се появи. А ти си лихваря, който и слага лихви със всеки изминал ден. Аз не мисля, че може да се измисли оправдание за това.

Редактирано от бaт Пeнчo на 04.04.05 02:33.