|
Тя просто не осъзнаваше колко го тормозеше. През отворената врата виждаше точно нейното бюро и често погледа му се спираше върху нея. Можеше с часове да я гледа особено когато тя разсъждаваше по някакъв проблем. Тогава лицето й се доближаваше до екрана сякаш да вижда по-добре, отражението на монитора рисуваше върху кожата й причудливи форми, очите й следяха бавно редовете, пръстта й бавно придвижваше скролера, гърдите й почиваха спокойно полегнали на бюрото, а зъбите й гризяха нехайно долната устна. И точно там му беше проблема – в проклетата долна уста, която искаше да захапе, в бавното галещо движение на пръстите й върху мишката и топлината която получаваше тъпото бюро. В такива моменти не издържаше и ставаше да затвори вратата. Тя му беше подчинена, за бога!
Преди два дни, докато се опитваше да се съвземе, тя нахълта в офиса му.
- Къде е заданието на ония от..., че ми се заформи един проблем? – запита и регистрирала необичайната му физиономия възкликна – О, сори, забравих да почукам. Да дойда след малко?
- Не, не ме притесняваш – каза със служебен тон – Просто си удрях една чикия.
Тя, свикнала на подобни приказки, не се притесни:
- Ще ти донеса крем за ръце.
“Гадина” искаше му се да извика, но само се подхили на закачката. Стана и извади документа. Радвижването му дойде добре и предложи:
- Дай да видя какъв е казусът.
“Шефът – мислеше си тя – е човек, с когото не трябва да се ебаваш.” Радваше се, че работи на място, където закачките и шегите бяха нещо нормално. И би трябвало да е нормално когато той се надвесва над нея за да погледне екрана. Трябваше да е нормално, ама не беше – неговия парфюм я обръщаше, ръцете им се докосваха предавайки мишката един на друг, а лицата им бяха почти долепени едно до друго за да виждат и двамата добре. В такива моменти тя спираше да мисли, влагаше цялата си умствена енергия в контрола над ръцете, дишането, изражението, гласа... Тогава обикновено ставаше и му предлагаше да седне, а тя се отдръпваше.
“Не го прави пак” – искаше да я предупреди, но беше късно – тя вече му предлагаше да седне и той, естествено, го направи. Знаеше какво ще последва. Щеше да седи зад него на разстояние като примерна ученичка, а той щеше да въздържа желанието си да се обърне и да я подуши като вълк – плячката си. И точно когато рутината на анализа щеше да го вкара в релси, ще се наложи в някой миг на обяснение тя да се наведе към екрана, дъха й щеше да мине покрай ухото му като свеж бриз, гърдите й щяха неизбежно да го докоснат по рамото и той пак щеше да види мислено заплашителния пръст на баща си и да чуе тирадата “не вади оная си работа там, където си вадиш хляба”.
Сега, докато набираше номера й, през главата му минаваха десетки диалози.
- Стига си ми се разхождала наоколо заголвайки това коляно!
- Като монахиня ли да се обличам, шефе? – примигва подчертано невинно тя.
- Защо не - черното ти отива.
- Дай да ти го мушна аз – предлага тя, защото ръцете му не успяват да мушнат един лист в джоба за документи.
- Аз съм по мушкането – захилва се той.
- Мама ти да... – крещи той миг след като едно захранване гръмва в ръцете й – Защо не внимаваш?
- Айде един път мене да таковаш, м? Все на майка ми налиташ, а тя е възрастна вече – опитва се да измести темата тя, правейки се на неуплашена от разтърсването на тока.
Чувайки сигнала, вътрешно се стегна очаквайки да чуе гласа й. Щеше да каже «моля». Не «да?», не «ало», а «моля».
- На кого се молиш? – иронизираше я той.
- Нищо не разбираш, шефе. Когато нежно и прочувствено кажа едно тихо «моля», човека отсреща, щото не е очаквал такава думичка, или омеква (ако е искал да ми се кара) или забравя за какво ми звъни. И в двата случая аз печеля.
Но този път чу друго:
- Магарето се обажда.
- Мммм..ааа... какво магаре? – изръмжа той.
- Не се ядосвай веднага де. Видях, че си ти, а нали магарето само за работа го търсят...
- Аха. Тогава мятай дисагите и викай такси. Трябваш ми в службата.
- Ама...ама – заекна тя и изплю камъчето – Аз съм на масаж сега.
- Взимай си четирибуквието и потегляй. Аз ще те масажирам после.
- Храна и вода да си взема ли? – попита ядно.
- Поне за три дни – засмя се той и затвори.
«Идиот!» - каза на замлъкналия телефон. Явно положението бе сериозно и и неделята се очертаваше да завърши в офиса.
Оказа се по-неприятно, отколкото очакваше. Предния ден бяха изрязали старите кабели с договорката в неделята да пристигнат хора от външна фирма и да подвържат новите линии. Първоначално 320 бройки й се сториха нищо работа, но след час вече не мислеше така. Късмет щяха да имат, ако свършеха преди да са дошли служителите на другия ден.
Работеха мълчаливо. Към девет вече не чувстваше възглавничките на дланите си болезнено натъртени от клещите, с които монтираше накрайниците на кабела. Към четири сутринта бяха останали няколко неподвързани, а тя просто вече нямаше сили.
- Дай на мен – протегна ръка той когато я видя, че безуспешно стиска клещите с две ръце.
Пръстите й едва се отвориха.
- Леле – възкликна той като видя зачервените белези. Хвана ръката й за китката и прокара пръсти по тях.
- Отиди да се измиеш, аз ще довърша.
Забави се доста дълго подложила длани по студената струя. Чу го как се мие в съседната тоалетна, но не смееше да излезе. Оставаха още четири часа докато започне работния ден. Трябваше някакси да игнорира това, че навън е нощ, стаите са празни и те са двамата .... сами.
Накрая провесила рамене влезе в офиса. Видя го седнал до заседателната зала. Небрежно засмукваше от цигарата и уморено тръскаше в пепелника. Преди още да се усети възкликна:
- Имаш паяжина в косата – и протегна ръка да я изчисти.
Той вдигна глава и я погледна.
Тя замръзна. Притеснено се отдръпна и каза:
- Отивам да се изкъпя.
Изпита желание да я докосне, да я притегли към себе си и да я гушне в прегръдките си. Спомни си мига тя се опитваше с цялата си сила да натисне един аутлет и той й бе помогнал обгръщайки я от двете страни с ръце. Тялото й пасваше точно в неговото – като две слюдички залепнали една за друга.
Този път просто послуша повика на сърцето си. Хвана я нежно за китката и я спря. С показалеца на другата прокара пръст нагоре към лакътя.
- Хайде да се изкъпем двамата.
Ушите й отказаха да асимилират чутото. Той предлагаше.... какво?
Той я придърпа да седне на съседния стол. Търсеше очите й, но тя упорито гледаше в скута си.
- Няма да те изнасиля, за бога! – усети как паниката го обзема – Само нашите долепени кожи под топлия душ. Без секс.
Думичката я стресна.Погледна го в очите и видя блясък, от който усети прималяване и присвиване в стомаха. Поколеба се, но после му подаде ръка и го подкани да се изправи.
|
Тирето
