Въпреки, че темата ми е много лична, в цялата си болка реших, че може би е добре да чуя и мнения от друг ъгъл, на хора, които не ме познават.
Ето ти няколко факти.
Връзката ни започна миналата година в началото на март, докато аз бях във Франция, живеехме в едно общежитие и там се запознахме. В края на юни аз трябваше да се прибера в България, първо скоро ми изтичаше визата и второ имах задължения към университета ми тук.
В интерес на истината аз се опитах да кандидатствам магистратура там, той беше много въодушевен, въпреки че ако ме бяха приели щяхме да сме в различни градове, преминах първия кръг на подбор на документи, но на интервюто мисля, че единият човек в комисията малко си падаше расист, защото не спря да се заяжда с мен (а същото беше сполетяло и един приятел турчин). Така и не успях с магистратурата.
Приятелят ми искаше да поработи малко и през август да дойде при мен. Започна някаква работа, но след 10 дни случайно попадна на друга, на която имаше вероятност да го вземат за постоянно, но проблемът беше, че договорът му беше до октомври и нямаше да може да дойде през лятото.
Но един ден през август ми се обади и каза, че идва, защото цялата фирма затваряла за една седмица, даже и билет си беше купил, но после се оказа, че задраничният му паспорт не е валиден и нямаше как за 2 дни да си извади нов.
Сега ще кажете - много удобно, добър сценарий е измислил, но аз като бях при него видях съвсем случайно доказателства. Видях стария му паспорт, както и документ, за това, че са му върнали парите за билета, даже беше заплатил 25% плюс, защото го връща в последния момент. Веднага си извади нов паспорт, за да е готов за следващия път.
В крайна сметка го приеха през септември да продължи образованието си и така решихме, че след като ми мине защитата на дипломната ми работа аз ще отида при него.
Така и стана два дни след защитата ми аз тръгнах на път, като отивах с намерение да остана не повече от месец, защото знаех с колко пари тръгвам, даже застраховката си направих за месец. Когато пристигнах на гарата освен него ме чакаше и една приятелка българка, а ние същия ден тръгвахме за града, където той учи. Приятелката ми попита кога ще се видим за повече време, а той отговори, че ще се върнем в града за Коледа. Аз казах, че не мога да остана толкова време, защото нямам толкова пари, а той каза, че с парите ще се оправим и че щом мога да остана три месеца без виза - оставам. така и стана.
Месец и половина след като се прибрах той ми каза, че ще е по-добре да се разделим.
Това е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите