Неприятно ми е да го кажа, но щом той се предава доброволно в началото, аз не съм оптимист за такава връзка. Ти може да направиш всичко от себе си, да направиш почти невъзможни неща, компромиси и... си представи, че след всичките усилия разбереш, че на него не му е вече толкова първостепенно, романтично да бъде с теб... ТОГАВА ще се сринеш много повече, отколкото в момента.

Минала съм през/съм в момента в такава връзка, но и двамата имахме много желание, вяра, детски илюзии ако щещ и въпреки това се смятам за късметлийка.

Наистина насила хубост не става. Колко време след като се разделихте, ти каза, че няма да я бъде повече? Ако поясниш по-добре с факти, ще стане по-ясно.

А можеш и да го провокираш малко, за да видиш реакцията му. Кажи му, че е много пораженческа подобна нагласа и че смяташ да кандидатстваш за учене във Франция. Процедурата вече никак не е тромава, така че принципно до няколко месеца това може да се уреди. Ако и тогава започне да те увещава да не правиш жертви за него, работата е ясна.

Ако пък се въодушеви, какво по-хубаво от това. Ако наистина го искаш/те, ще успеете с общи усилия да го направите реалност. В човешките отношения има безброй начини двама обичащи се да останат заедно. Не е невъзможно и той да си преориентира кариерата към Б-я или друга страна, в която единствено съжителството е достатъчно, за да ти осигури статут. Важно е да иска/поиска, двама да искат едно и също, да гледат в една посока, може и с някакви компромиси, но винаги с една обща кауза.

И накрая, извинявай, че ти написах всичко това Знам, че не е най-приятното четиво, но си мисля, че е необходимо да чуеш и тези неща.

От друга страна май е доста добра идея да почнеш да се учиш да не се отъждестваваш с човека, когото обичаш. Той си следва целите в живота, а ти се опитваш да се нагодиш към НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ. Един ден може да ти се окаже трудно да си следваш своите. Понякога е хубаво да се сложи на кантара.........

Why is the mind incapable of deciding its own subject matter?