Ъм, впрочем, сега, когато прочетох изложените факти, както и чувствата и убежденията ти, спрямо него се замислих за следните неща ...

1. Как точно сте се хванали с тази персона от Франция, и когато го правихте, ти, или той, дадохте ли си сметка, че евентуално задълбочаване на отношенията ви, би довело до момент, в които сте сега? Казвам го не заради друго, но все пак дистанцията е прилична и няма начин да бъде омаловажена.

2. След като любовта ви е толкова силна, колкото казваш, защо един от вас предава фронта и излиза с извинение, че не иска да ти "краде" живота? Този човек знае ли какво иска всъщност? Щом те обича толкова много, че един ден ти да си единствената, за която би се оженил, за какво не направи нещо по въпроса, с което да тушира това положение, в което сте в момента?

3. Защо любовта не е достатъчна? Тук съм съгласен с Obstinacy.

По мое мнение, вие сами сте си вкарали автогол. Не е трябвало отношенията ви да се задълбочават, при положение, че ти си тук, той там, той е на 21 (рано за сватби). Разбирам, че я има онази тръпка, но гледай реално на нещата. Ако ти беше от един град в БГ, той от друг, тогава няма проблем. Най-малкото сте в една страна и няма институционални пречки.

Обичам го безумно и той ме обича.

Ми като е така, борете се за любовта ви. Ако не вие, няма кой. Съжалявам.