|
Здравейте всички, след месеци отсъствие аз отново се завръщам в клуба.
Моля ви, не ме гонете, знам, че темата не ми е този клуб, но знам, че тук има стойностни хора, които биха ме покрепили...
Пиша сега с наранено сърце и кървяща душа, защото разбирам, че любовта колкото и да е голяма, не е достатъчна.
Помните ли, преди месеци ви разправях за приятеля ми чужденец и колко много се обичаме и колко страхотно е да сме заедно? Бях три месеца при него, най-щастливите моменти от живота ми...
Прибрах се в България и с нетърпение си мислех за края на лятото, когато отново ще сме заедно, докато преди няколко дни той не ми се обади и ми каза, че трябва да ми каже лоша новина: по-добре да се разделим, защото той не е готов още да се обвърже сериозно (за нас единственият начин е да се оженим) и не иска да ме заблуждава и само да ми краде живота, той е на 21, а аз на 25 години. Казва, че ако един ден иска да се ожени, то аз съм жената на живота му, но още е много рано. Обичам го безумно и той ме обича. Сега си говорим по пет пъти по телефона и се питаме как сме и само плачем и двамата. Знам, че ако можех да съм с него нямаше да му минат такива мисли в главата, но нищо не мога да направя и ме боли, много ме боли, не съм срещала човек като него - невероятен.
Просто исках да споделя с вас, не се сърдете!
|
Само любовта не стига...
