Аз не, без значение дали е мутра, шеф, скитник, известен богаташ или каквото и да е. Това е очевидна обида за мен, все едно да ми кажат в лицето - ти не стигаш, не ставаш, не можеш. Подтискащо е за самочувствието. Също така е проява на слабост, която започва да разрушава възможността ми да разчитам на нея. Но ако го направи, и ме излъже, че не е, това е далеч по-лошо. Защото, това значи, че може да го направи също толкова лесно за всичко, по произволни, оправдани всякак си (оправданията нямат реално значение, щом делата ги има, приказката кучето си лае, кервана си върви), и аз не мога да и имам доверие за нищо. Не изневярата, а лъжата проваля доверието. И дори да ми се закълне, че няма да го прави (лъже) пак, аз няма да знам дали не ме лъже сега.