|
|
| Тема |
 ТЕРАПИ! |
|
| Автор |
Чaeнo мoмичe (с много захар) |
|
| Публикувано | 25.02.05 16:36 |
|
|
|
Терапията...това дълго отказване от пороците!
Стоя си аз и не пускам смс-и, не звъня. Няма ме...Ама ме има и ми е трудно да доказвам някакво достойнство. То си го имам де. Так си мисля. Така го усещам.
Показваш, че си заинригувана, за да не си кажат мъжете "Те жените все чакат някой да им сваля звезди", но всичко си има граници, не трябва да се излагаш. Поне не твърде много. Всъщност да показваш привличането си не е срамно. Така казват, ама дали си вярват?
Вие имате ли волята да оставите нещата в чужди ръце, да дадете на другия инициативата?
Защото това ми прилича на лечение. Ще има няколко трудни дни, после една седмица на пропадане, после...следва още е дна седмица на агонизиране на страстта и когато не й дадете храна тя ще се умори, ще се спъне няколко пъти, ще клекне в някой ъгъл и тихо и кротко ще подреме след което ще си тръгне. А да я оставям ли да си стегне багажа? Дали пък да не я ритна в кокалчето на крака, да подскочи и да спре да залита?
Налага ли ви се да си налагате спирачка? Дали това не е вид отказване, отричане, така, защото е по-лесно?
Свети слънце в очите ти!
| |
| |
| 
|
|
