Отдавна не бях писала приятелю с Хобот - мисля, че ако осъзнаваме пороците си би трябвало да се оттървем от тях. Може би всеки от нас има различна дименсия за отмерването им и интерпретира субективно тяхната дефиниция.
На скоро ми напомниха, че "Прекален светец и Богу не е драг" - та се зачудих как да поскрия Сент Аурата си
Но не мисля , че човек целенасочено и съзнателно посяга към така наречен "порок" - уви напоследък наблюдавам че това се случва в резултат на презадоволеност, а не на безизходица... Вярвам , че всеки от нас има слабости или т.нар. пороци, и те изплуват на повъхността в даден етап от живота ни - по-важно е да ги открием и да съумеем да ги контролираме.
Ужасявам се от пияни люде, на мъж влюбен в чашка с течност, не бих позволила да ме докосне ако ще да е перфектния сексуален партньор /това ми звучи почти невъзможно като комбинация/;
Отвращавам се от хора, които лъжат - за мен това са жалки същества, които живеят в свой измислен свят и с всеки изминат ден затъват в собствената си помийна яма на фалшиви илюзии;
Ненавиждам комплексарите приютяващи се зад маската на лицемерие - те са жертва на собствения си маскарад;
Не мога да се излекувам от собствената си наивност и надеждата, че у всеки един има нещо много ценно, типично и само негово, нещо много важно, което го разграничава от всички останали и именно поради това е специален.