Мисля че няма смисъл от обяснения...щом нещата са стигнали до раздяла обясненията са просто агония...изясняването дали някой е бил крив, прав, лош или прекалено добър правят ситуацията само по тягостна...
Въпреки това почти винаги се налагат обяснения...и струва ми се те никога не са абсолютно искрени и обективни. Често самите ние не сме наясно със себе си...и не можем да дадем точна характеристика която е превърнала връзката от радост в тягостно задължение, дори когато си мислим че знаем причината често се заблужаваме, но го разбираме много по късно...ако изобщо го разберем. Понякога знаем причината но я спестяваме за да не нараним другия повече от колкото го наранява раздялата сама по себе си...друг път раздялата е конфликтна и е плод на собственото ни нараняване...тогава обясненията също не са обективни защото те целят да причинят на другия болката която сме изпитали самите ние...
Това пак ме връща на идеята че няма смисъл от обяснения...те рядко са истински и обективни
Има и още нещо ... дори когато причината ни е ясна и искаме да я споделим....обикновено от другата страна започват обяснения че всъшност не е така, че е съвсем иначе.....започват тягостни словестни надмогвания....а връзката е мъртва и това е факт....с какво помагат обясненията?

Мисля че когато връзката умре....няма нужда от обяснения...всеки може да почувства какво се е случило и да даде обяснение за себе си....

Обясненията имат и една опасна страна. Често обяснението бива оспорено опровергавано...често се стига до някакво временно примирие опит да се съхрани връзката, което е най-душегубната ситуация....тя продължава докато хората не се намразят толквоа че всяко обяснение е излишно...след подобна ситуация...след подобна мъчителна агонизираща в обяснения продължителна раздяла, отлагана само поради някаква неосъзната и пагубна инерция, човек не може да поиска и да се впусне във връзка дълго време

"след дълго скитане попаднах на правия път ... и тръгнах обратно"