но тук мисля, че много грешиш
"Според мен обаче, неочакваността е само привидна. Всъщност в този случай са възможни два варианта - или раздялата е предупреждавала за себе си много отдавна, но изоставеният е отказвал да чуе/види истината. Или просто тези хора не са били истински заедно. Под "истински заедно" имам предвид онова състояние на духа, съзнанието и сърцето, когато си като "включен в контакта" за другия - означава да си буден и с широко отворени очи да забелязваш всичко, което се случва в него, в теб и помежду ви."

Това може да е един от хилядите изводи,до които може да се стигне,но има едно Но и то е,че си много категорична,дори необективна.Неочакваността винаги е неочаквана.Има случаи,в които не е нужно да затворяш очите си и да вярваш в идилията,при все,че такава има само в съзнанието ти.Раздлята,когато е неочаквана,понякога неаргументирана, е винаги шокова.Решението на някой/я да си тръгне изведнъж няма нищо общо със собствената утопия,в която един мъж/жена е склонен да съпровожда.Предизвестеност няма.Това са упреци,които се отправят от този,който зарязва другия и то в случай,че е по-нагъл и не желае да се впуска в обяснения.Нежеланието да се впуска в обяснение от своя страна идва от невъзможността да аргументираш собствения си избор и от нежеланието да изрецитираш простоватото "Така реших,защото така за мен ще е по-добре".
Гледала ли си филма Closer ? Ако не си, горещо ти го препоръчвам.
Единственият начин да правиш такива изводи, е да погледнеш ситуацията отблизо...правила ли си го ?