Напълни ми душата с това мнение - абсолютно съм съгласна с тебе! Особено с това, че е доста неуместно да се подхожда рационално към емоционален проблем - каквото, по същество, представлява опитът да обясниш някому защо го изоставяш. Това е все едно някой да пищи от болка и ти да му говориш със спокоен глас как ще му мине. То е ясно, че ще му мине, но това не променя факта, че точно в тази секунда го боли - и подобна информация не намалява болката му тук и сега. А и е всеизвестно, че усещането за болка някак капсулира, затваря човек в собственото му усещане - и силно редуцира способността му да възприема и обработва обективно информация.

За това, че "Повечето причини не са нужни дори на нас самите, а са това, което ще съобщим "официално" на приятели, родители, колеги и т.н." също си много права... Не се бях замисляла за това... А цитираната мисъл, ако позволиш, мисля да си я принтирам и да търся в нея утеха и упование, когато ми се наложи... Много е хубава и много вярна.