Много хубаво си го казал.
Бих добавила само, че двата варианта, които описваш, могат да се комбинират - например има връзки, които боледуват дълго и мъчително и въпреки това са невероятно издържливи (по същия начин, както има хронично болнави хора, които надживяват един куп здравеняци). Понякога "болестта" на връзката става част от нея самата - нещо, с което хората свикват. Дори се привързват по някакъв странен начин към постоянния дискомфорт, в който живеят - както човек свиква с неудобни обувки. И всичкото това не пречи връзката да умре внезапно и ненадейно за всички някой ден...

Освен това неизпълнението на желанието на другия не винаги е резултат от нежелание - просто човекът толкова може. А от друга страна любовта се оказва доста ирационално нещо - ако я има, човек прощава на другия всевъзможни неща... А ако я няма, дори и най-внимателното и навременно "диагностициране" и опити за лечение на "симптомите" не могат да я спасят...