Теоретично си права. Но според мен само теоретично - защото вкопчването във фалшиви надежди често е изцяло лично дело на изоставения, в което изоставящият няма особено участие. С други думи, склонността/вероятността изоставеният да реагира така, в голяма степен зависи от неговия собствен характер, житейска философия и модели на справяне със стрес. И в много малка степен зависи от другия човек.

Вярно е, че има хора, които почти съзнателно подхранват илюзиите на другия, а оттам и чувствата му, защото така хранят собственото си его. Това си е чист емоционален вампиризъм, и то доста зловещ, защото може тотално да изцеди жизнената енергия на "жертвата". И това се случва. И много други неща се случват - невъзможно е да се обобщи и систематизира безкрайно сложното и разнообразно човешко поведение - в частност това по време на раздяла. Но всяко общуване е динамично взаимодействие, при което никога отговорността/причината за нещо не е само в едната страна.

Последен опит да го кажа просто: ако някой на всяка цена иска да си сътвори илюзия и да потъне в нея, няма как да го спреш. А ако не иска - няма как нито да му я създадеш, нито да я поддържаш.