Страшно ми хареса това, което си написала! И си много права.

Но като те слушам, си помислих, че нещата все пак накрая се свеждат до обичта или липсата й. Понеже тези дребни неща, които се трупат, всъщност няма да те дразнят чак толкова, ако обичаш другия. А ако не го обичаш, можеш невероятни неща да измислиш като алиби, за да го зарежеш - човешката изобретателност не знае граници.

Всъщност не съм сигурна в последователността на нещата - дали първо спираш да обичаш и дребните неща почват да те дразнят/трупат - или от натрупването на критично количество дразнещи неща постепенно спираш да обичаш? Този въпрос ми напомня на една велика реплика на лирическия герой от филма "Да напуснеш Лас Вегас" (цитирам по памет): "Вече не си спомням дали жена ми ме напусна, защото започнах да пия - или започнах да пия, защото жена ми ме напусна..."