съм преписала нещо и си го пазя и чета от време на време, за да не го забравям:

"Хората ни напускат по причини, които са свързани с тях самите, а не с нас. Нищо, което сме казали или не сме казали, направили или не направили, в един определен ден, вчера, днес или утре, не може да бъде причина някой да ни заобича или разлюби."

Любовта е нещо крайно субективно и я има или няма, но както не може насила човек да заобича, така не може и да разлюби насила.

Няма смисъл от търсене на причини, защото те никога не могат да бъдат "обективна истина". Много по-лесно е да търсиш причините в другия и да го изкараш виновен за собствените проблеми и решения. Такива шедьоври съм чувала по време на раздяли / "не искам да видя някой ден теб или нашето дете разстреляно на паважа"/, че съм убедена в теорията, че хората правим инстинктивно първо това, което не може да не направим и си търсим причини и обяснения след това, за да убедим света и най-вече себе си, че решенията ни са рационални и правилни. Ако можем да представим и всичко така, че правим добро на другия, е вече върха на опитите да излъжем себе си. Повечето причини не са нужни дори на нас самите, а са това, което ще съобщим "официално" на приятели, родители, колеги и т.н.

Един емоционално страдащ човек няма да признае нито един рационален довод, в крайна сметка всеки повече или по-малко е закърмен с "непобедимостта" на една любов. Помня един случаен познат, че се опитваше 2 години да ми докаже, че моят довод "живеем в 2 различни свята" не важи, защото бил готов да направи всичко за да се приспособи към моя. Дори откровени излияния от типа "аз не те обичам" донесоха само уговарания, че съм щяла да го заобичам, когато заживеем заедно - отказа се чак, когато казах, че съм сгодена и ще има сватба! Тази лъжа беше за него по-"обективна" причина да се откаже.



Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Редактирано от smaragd на 19.02.05 04:00.