Щекотливо ми е да говоря на тази тема в 1 л. ед. ч.
Истината, която исках да спестя при разсъжденията си, е, че никога не са ме зарязвали, и че на мен ми се е налагало поне 4 пъти да “давам обяснения защо така правя”. Изводът от моя личен и драматичен опит е, че няма никаква полза от никакви обяснения. Каквото и да изтъкнеш в момент на раздяла, насреща ти има едно изплашено, паникьосано, огорчено, обидено същество, безутешно наранено... животно (?). Всякакви логически доводи моментално потъват във въртопа от емоции. Ако тръгнеш да го успокояваш – не върви, така или даваш фалшиви надежди за римейк, или още повече задълбочаваш горестта на човека, със съжалението или снизхождението си.
Много ми се видя умно и смислено, и вкопано в истинската реалност мнението на Смайли. Обикновено в една дълбока и широка връзка причината за раздяла е замъждяла много преди края. Първо е била малка пукнатина, която двама са оставили нехайно да се раззейне до пропаст. Или пък (както аз обичам да правя) - не се изчаква последния момент, ако е ясно че неминуемо ще настъпи.
Изразих мнение как искам да постъпят с мен, а не как аз самата постъпвам. Да, обяснения трябва да се дадат, ако бъдат поискани. Но не съм убедена, че служат за нещо друго, освен както каза по-горе за упокой на съвестта. Прощално погалване по косичката. Смекчаване на факта, че всъщност всяка раздяла означава плесница с подтекст “Ти не си ми нужен повече”, “Ти за мен не си толкова ценен, че да искам да те задържа”, “Ти за мен не струваш”, “Не те искам такъв” и т.н. Подтекстът винаги е оскърбителен в същността си, и най-често е за съжаление възможно най-близо до жестоката истина. И колко хора наистина имат куража да кажат това, при една цивилизована раздяла? Винаги са разни витиеватости, при които най-често се използват за параван “обстоятелствата” (“не че не искам, но не можем да бъдем заедно”) или суперлицемерното “аз не те заслужавам”, или “искам да остана сама... за известно време” или ей такива всевъзможни словесни “аналгини” за... ами да, за да си тръгнеш, без да те намразят, но с измити ръце, че си се изправил “очи в очи” със ситуацията...
Тягостна тема, не исках да задълбавам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите