аз не обичам да давам обяснения и после ако срещна бившия примерно ми е някак не кофти ами иде ми да се покрия някъде , защото знам, че не съм дала нужните обяснения и като ме разпитват съм като на разстрел и няма как да обясня ама понеже правиш това и това и не искам повече да съм с теб , защото следва въпроса - е преди как не те е дразнело това ? и става един заплетен омагьосан кръг и хуката мъката и не мога да обяснявам май аз така че по -добре да не ми се обясняват повече държа да знам следното - ами от утре нямам намерение да съм с теб и това е , а не ама ще се чуем ама ще пием кафе и бла бла клишета- откази
много ми е трудно да изпитвам вина за чуждото душевно състояние особено като ми беше казано, че живота му тръгнал наопаки и нищо не е същото и аз започвам да изпитвам угризения за състоянието душевното на този човек и огромна вина и ми тежи като камък на шията и се чувствам безсилна, но какво да направя като съм избрала края

Свободата е най-здравото въже!