Като цяло звучиш много достоверно. Но доколкото съм забелязала, очакването да се дадат обяснения, е свързано с общоприетата представа за лоялност, зачитане на другия и добро възпитание. Един вид някак грубиянско и невъзпитано е просто да се скатаеш. Могат да се добавят епитети като малодушно, страхливо, курвенско, просташко и т.н. - сещаш се. До каква степен общоприетите неща отразяват/обслужват реалността, е съвсем отделен въпрос - но си го има това схващане. И мисля, че всеки от нас в някаква степен е сугестиран от него. Аз, както вече споделих, рядко давам детайлни обяснения - но се чувствам гузна след това. Осъзнаването, че постъпвам по начин, по който не бих искала да постъпят с мен, лавинообразно разраства гузността ми в чувство за вина. Понеже тук се появява убедеността, че наранявам някого. А тази убеденост е както начин за самонаказание - респективно за изчистване на съвестта - така и средство човек да се чувства значим. Но това е вече друга тема - много се разфилософствах....

Дано да си успяла какво се опитах да кажа - аз не разбрах понеже.