че искате конкретен отговор "защо?", а дали всъщност може да се даде?
Не мога да си представя, че се събуждам един ден и казвам "тоя не го обичам вече". За да последва раздяла обикновено се трупат дребни малки нещица, които лека полека изкривяват лича на чувствата - днес се изсмял ехидно на твое изказване, друг път си събул обувките насредата на хола, за пореден път те прекъсва когато говориш с някого... В един момент когато ти дойде до гуша казваш "Тръгвам си. не мога повече" и се започва големия тормоз "ама защо? какво толкова съм направил?"... Ако дръзнеш да изброяваш всичките малки неща, които са те дразнили се започват оправдания, препирни, обещания... А аз не искам той да се порменя заради мен. След като не е разбрал или не е искал да разбере какво не ми харесва, значи го смята за нещо нормално, а щом за него е нормално - защо, по дяволите, да го променя!!!
Не обичам и да ми дават обяснения. Обикновено се вади вода от сто кладенеца, нещата се преекспонират или се вадят от контекста, само и само да ми докаже, че трябва да ме напусне. Ами хубаво - решил е - тръгнал си е. Защо трябва допълнително даме намачква в калта и да ме принизява?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите