Предпочитам бележка с възможно най-лаконичен и изчерпателен текстови минимум, от сорта "Разделяме се" или "Край, дотук бяхме заедно". Абе изобщо най-оскъдното възможно съобщение на света предпочитам.
Причинатата за раздяла почти винаги е "Не ме кефиш вече" (в по-възвишена формулировка звучи като "Не те обичам вече") и съобщаването им на обречения нещастник е абсолютно ненужна жестокост, която допълнително би му наранила честолюбието.
Наблюдението ми е, че хората най-вече интуитивно всячески избягват да назоват точно тази причина при раздялата. В такъв случай какъв смисъл има залъгването с някакви други измишльотини и мними причини?
Един вид, когато някой близък умре (не дай си боже!!!) - колко по-успокояващо е да знаете дали причината за смъртта е била инфаркт или инсулт? Същото е и с любовта - обясненията едва ли биха я съживили, само се проточват агоничните гърчове.

По повод на темата ти има една страхотно сладурска книга на Ник Хорнби, "Егати живота". Голям кеф е да се прочете там как е решен въпроса "Защо ме заряза", понеже зевзекът от книгата през цялото време се занимава главно с това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите