Предпочитам да знам защо някой си тръгва от мен, но НЕ смятам, че ми дължи обяснение. Ако ми каже - добре, но ако е решил, че е по-добре да не ми казва, то ще уважа неговия избор, колкото и да ме чопли.

Има едно нещо, обаче, на което много държа, а то е да ми каже, че всичко е приключило и е било до тук. Не обичам да ме оставят сама да си правя изводи, особено в неясни ситуации. Не обичам да очакват от мен да чета мисли. Не обичам и да ме държат в неясни резерви.

Ако ще си обясняваме причините, поради които се разделяме, то предпочитам откровеността до край, ако ще и да е безкрайно болезнена.

Ако причината е някаква друга, извън чувствата, то предпочитам да я знам, като същевременно не искам да ми оставят нишани за чувства. Дори и да има чувства, то когато има други причини, които не бих разбрала, то предпочитам да ми кажат и че не ме обичат - така по-лесно ще приема раздялата.
Последното носи риск да се появи недоверие между двамата, както и да породи още по-голямо объркване, особено в мен. Когато някой те обича, то това се усеща и колкото и да ти го казва, то няма как да изкорени чувствата си. Независимо от съмненията, които биха се появили у мен, то бих искала да чуя, че не са останали чувства. Така, дори и да усещам нещо друго, то ще мога да погледна по-обективно причините за раздялата.

Ако наистина не ме обичат, то смятам за "престъпление" факта, че ми се обясняват други причини.
Ако някой не ме обича, то по-добре да ми го каже, така както бих му го казала и аз.