представям си картинката.

приемам, че мъжете са инициатори в повечето случаи и колкото да не обичам деленето на половете, си има разни особености.
при мъжете егото е на преден план, нямам нищо против, но до колко ще успеят да "предложат" без да зинатят с някоя егоистична подробност, като тази за свирката, е друг въпрос.
при жените са важни подробностите, но понеже самата тема е обременена с очаквания и от двете страни, мъжете след "неотварянето" на парашута обикновенно се отказват. ако не се откажат са или влюбени, или никак не им пука- според мен.
докато жените знаят защо са отказали и това не винаги има нещо общо със самия мъж. проблемът е, че в такава ситуация обясненията отиват в кривото гърло. bubata е споменала нещо "когато съм изнервена и смятам, че ще проваля секса" интересно ми е колко процента от мъжете ще го приемат нормално, ако им се поднесе като довод за едно "не"? и колко ще сметнат, че е генерално отсвирване... макар, че и тук има значение дали фазата е начална или установена вече връзка...
нормално е да сме чувствителни на тема отказ, особенно в началото на взаимоотношенията, но мисля, че има страшно много недуразумения.
сигурна съм, че се провалят взаимоотношения от самия факт, че основно ни занимава собственото ни ранено его, че нямаме емоционален капацитет да се доближим до другия за да разберем за какво става дума въобще. ( в случай, че си струва) за сметка на това си доизмисляме и от един неосъществен секс може да се стигне до кратка или дълга его-драма, обилно боядисана с обида и гордост...

Aqui só aparece biruta