При мен много зависи от подхода на мъжа. Аз съм като огледало. Каквато ме направи, такава ще ме има.
Имаше един ... направо го ошашавих. До края си събличах дрехите на части, чудех се как да избегна това или онова, треперих в ръцете му и май не беше съвсем от възбуда. Не че не го желаех, но бях така ужасно притеснена, а той не беше по-добре май. Всъщност това ми е много мил спомен, но наистина не беше никак лесно ...
Спомням си и един друг - на другия полюс. Погледна ме - и прималях. Докосна ме - и забравих всичко. Кой да си мисли за притеснения? Бях полудяла ...

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...