Направо си признавам - умирам от притеснение - става дума за човек, който наистина е важен за мен. Имала съм случаи, в които ми е идвало да се откажа от срещата, добре, че не съм го правила . Хубавото е, че след първите няколко "неудобни" момента, особено като съм се разтекла вече, не мисля за нищо - всичко е само страст, емоция и чувственост.
Обаче съм забелязала същото и при мъжете - при тях даже е по-зле - някои от притеснение засичат - случвало ми се е - тогава забравям да се притеснявам за мен, ами се чудя какво да направя, че милият насреща да не се сдуха съвсем и да си умира от ужас, че се е изложил. Добре, че не винаги е толкова сложно .

Не се страхувайте да обичате - Любовта не е порок!