когато след доста неуспешни опити,
падания и охлузвания,
болка и разочарования,
самонедоволство и яд към себе си,
усещане, че си най-големия калпазанин -
- завъртя педалите на детския си велосипед и премина без думване в асфалта от единия край на улицата чааааак до другия?

Помниш ли този вълшебен момент,
в който врътна първото си кръгче на задна гума около блока?

Сещаш ли се за онази свирепа тръпка,
когато пъхна ключът в стартера,
стотина кротки но силни коня изцвилиха под капака и ти
се понесе в първото си изпреварване с мръсна газ?

****
Сега детския ти велосипед е захвърлен в бараката на дядо ти и събира там прахта от доста години...
В колата си влизаш по ежедневната необходимост да преодолееш разстоянието от точка А до точка Б, като в междинните точки Х, У и Z спираш с досада да заредиш, да вземеш хлапето от училище и да си купиш вестник... не се и замисляш как преминаваш през задръствания, кръстовища и светофари,
досадно и неприятно ти е да ходиш на автомивка, контролен преглед, смяна на масло и гуми....
... и само когато излезеш на магистралата и си надуеш уредбата и погнеш да изпреварваш всички беемвета както Шумахер изпреварва Монтоя - се връщаш към онази свирепа тръпка, която те кара да си въобразиш, че твоя Пасат е Ферари, а в кръвта ти адреналина е толкова,
колкото и при първата целувка.