Според мен няма виртуални емоции – всяка емоция е толкова реална, колкото хората, които я изпитват/пораждат. И са естествена/неизбежна част от ежедневието и нормалното общуване. Дали общуването е наживо, по телефона, по пощата, по интернет, по телепатия – това са само технически средства, които не правят общуването повече или по-малко истинско. А там където има общуване, винаги има и емоции.

Вярно е, че интернет е пространство със свои собствени правила и логика – и засега ние знаем малко за тях. Но хората са си едни и същи. Единствената разлика е, че в интернет общуването често е по-изчистено, по-директно – някак лишено от “дразнители”, които размиват усещанията. Виртуалният свят си е особено място – защото само в него можеш да общуваш директно с душата, въображението - и то по един уникален начин. Винаги съм си мислила, че само в отвъдния свят човешката душа може да се докосне и тотално да се слее с друга човешка душа. Че може да усети онази неуловима, чиста духовна, емоционална и ментална енергия, само когато вече няма тяло, което да изкривява възприятията. В интернет това е възможно и докато сме живи - тук и сега. Не се получава лесно, нито със всеки... Но когато попаднеш на "сродна душа", можеш да докоснеш другия човек почти по нечовешки начин...който не е възможен иначе…

Може би само понякога – по време на оргазъм. Но оргазмът също си е “врата към отвъдното”….

Понеже душата е като тънките метални жички в кабелите, а тялото - като онези дебели пластмасови обвивки, които обгръщат жичките. И тук, ако си отвориш ума за някого, ставаш като оголен нерв - физическото ти тяло спира да изпълнява функцията на защитен буфер. Приемаш и предаваш директно някак си...

Виртуалността е пълна и с тъмни страни, и капани - и често е извор на големи недоразумения.... Но и в реалния живот е така....май...

Реалният живот пък е пир за сетивата... Друга разлика няма според мен... Разфилософствах се, извинявай...