С един бивш известно време си мислихме да я караме като "само приятели", както е думата, демек. Млади, неопитни, по клишето се подведохме. Та се търпяхме известно време, ама то кво... едно чоглаво такова, глупости си говорим. До оня ден сме се.. така де, а сега да седим на маса, да пием кафе и да си говорим за... какво, за времето?!...

С един друг пък се правим, че никога не сме били заедно - темата е забранена и не я споменаваме изобщо; кани ме пичът на купони, на рождени дни - ама за какво да ходя? Да го гледам със сегашната му и да ми се връщат разни прашасали спомени? Благодаря съм - както казаха по-горе, бих прекарала времето по по-ценен и по-интересен начин с настоящия. А приятели има и такива, които не са бивши любовници, мен ми стигат.

Когато пък аз съм наранила, не искат мен да ме виждат, нормално.

Глей ся, има два варианта. Или е бил грешка "оня", или късането с него е било грешка.
Ако той е бил грешка, като го видиш, какво ще си кажеш? Лелее, как можах толко време тоя да го търпя, баси колко съм била загубена.
Ако късането с него е било грешка, по-зле - лелее, как можах тоя пич да го загубя - и пак ще ти хрумне да тръгнеш да си го спечелваш.

И в двата случая няма какво да правиш на такава "приятелска среща", така го виждам аз.

П.П. Ексцесната употреба на думата "пич" се дължи на временно влияние на "Последния континент" върху речника ми (в български превод), ша ма извините. Няма проблеми!

My heart expands, 'tis grown a bulge in it,
inspired by your beauty... effulgent