Това изречение ми отравяше почти всяка седмица хубавите студентски години.
Имах страхотна компания, ама наистина страхотна . Кажи речи целия курс ни завиждаше не чак толкова благородно. Единият мъж от компанията почти всяка седмица казваше тези думи. А те включваха спиране да ходим на кръчма и купони и само здраво четене. До края му се връзвах, макар това никога да не се случи. А аз се прибирах в 2-3 през нощта само за да си взема чиста престилка и казвах на мама "Ние отиваме да продължаваме." Тя казваше "вие сте луди и никога няма да си вземете изпитите." Но ги взимахме. Е, някои от нас с поправки ( не аз )....аз чак в 4-ти курс за първи път скъсана по научен комунизъм (ама това как се учи беееее), излизам от стаята, там ме чака същият този дето ме ядосваше с неговите промени от понеделник....и въпроса му ??? и моят отговор-ми съсаха ме...ех....скочи до тавана и каза " 4-ри години го чакам този момент..ела сега да те черпя в Иречек""
Пууу, че хубави спомени ми навя.