Значи, малко ме е срам, но ще пиша, май има ефект самопризнанието Ами бях малко самотно дете, но много диво, от вода ме беше страх, но от височини - никога. Катерила съм се на всичко и съм скачала от всичко. Става дума за катерене нагоре - по дърво, въже, всичко, за което се сетиш. Докато се катеря, когато вече става трудно, усещах едно такова чувство, хем че не мога повече, хем приятно. В последствие го доразвих, но винаги финала беше разочароващ...въпреки че беше доста емоционален де Нямала съм и представа какво ми 'липсва'

Сигурна съм, че родителите ми не са разбирали. Имаше и един друг прериод, в който с братовчедка ми започнахме да се целуваме и т.н., спяхме на едно легло през ваканциите на село, но дори през деня обичахме да се усамотяваме. Виж за това вероятно са подозирали, но не и за другото.

А ме потиснаха в пубертета. И аз не знам как точно се започна, но от едно щастливо и самостоятелно дете, с техните намеци, че 'съм мислела само за любов' и скрития подсмисъл на думите, който аз долавях, а съм била някъде 5-6 клас, изведнъж се промених и станах още по-затворена и потайна - оттогава се стараех да скривам почти всичките си емоции от тях. И така до по-късно.

С повдигането на тази тема се замислих върху нещо. Установих, че явно от малка имам силно развита сексуалност, но по-късно така съм я потиснала, че първите ми няколко години на сексуален живот не можех да се отпусна, срамувах се от другия човек. Започнах много ентусиазирано откъм доставяне на удоволствие, но към своето собствено бях много скована, минаха месеци, докато се престраша да водя движенията, така че на мен да ми доставят удоволствие. Около 1 година достигах оргазъм само орално/или мастурбация, а още няколко изобщо достигах само клиторен оргазъм. Мнението ми в момента категорично е, че всичко това се дължеше на насадените ми предразсъдъци и срам, някои от които допреди 3-4 години все още имах.

Също ще добавя, че първия ми сексуален контакт беше без презерватив и аз, 17 годишна, веднаха отидох на гинеколог, колежка на майка ми ме видяла, след около месец бях изправена на кръстосан разпит в къщи. Такива работи...

Едва ли съм написала нещо прекалено изненадващо, аз за себе си си обяснявам нещата. Все пак може да е от полза на някого да си 'вземе бележка'. Родителите ми много рядко ми казваха нещо открито, с думи, но сякаш изражението в очите им беше по-укорително от думи. Постоянно ми приписваха разни пороци, като например бях в 5ти клас и баща ми заяви, че тъй като ме гледал, съм щяла един ден да пропуша цигари. Много ми беше гадно от тази реплика. Никога не съм пушила цигари до днес.

Майка ми сега си осъзнава част от грешките, при нея проблема е, че е имала много възрастни родители, родена от баба ми на 42, дядо ми е бил по-възрастен и е получила много старомодно възпитание. За баща ми няма да говоря. Абсолютен прикрит сексист

Why is the measure of love...loss?