Отраснала съм в семейство на непушачи и до тази година бях непушачка. Първото ми гадже беше пушач, но не го правех на въпрос. Толерантна бях към този му лош навик и още 100 други, въпреки че тогава дима ме дразнеше неимоверно.
В началото на това лято пропуших. Ей, така, напук, много глупаво... Точно на рожденния ми ден човек, на когото много държах ме обиди както никой досега не ме е обиждал и ми каза такива неща, които ми скапаха самочувствието за години напред. Боли ме даже да се сещам ... Отидох, взех си цигари и запалих. Той ме погледна с насмешка и каза, че приличам на дете, което за първи път пали и не знае даже как се държи цигарата. Прав беше!
Глупаво, глупаво дете!!! Беше детинско, беше напук и в разрез с всичко, на което са ме учили. Инат и саморазрушителни стремежи!
Не изпитвам нужда от цигари, но все още пуша. Което май идва да покаже, че все още правя напук на някого, който даже не може да ме види.
И понеже знам, че не е приятно за непушачите ... не паля пред приятелки непушачки и когато някой се храни.

"За да си незабравима, трябва да си различна" - Коко Шанел