сетя, ако не бях прочела твоя случай.
Преди доста време беше, но няма да забравя колко силно беше като усещане, чак се изненадах от реакцията си
Седя си в библотеката, чета за изпит, абсолютно съсредоточена съм и тогава влиза колега, когото познавам само по физиономия и никога не ме е впечатлявал особено. ОБАЧЕ мина точно покрай мен и ме лъхна парфюма му. До там бях. Отгоре на всичко седна зад мен. Ами, повъртях се, повъртях се на стола и когато усещането, че в тишината на библиотеката се чува само моето дишане, стана твърде натрапчиво, просто си събрах нещата и си излязох!
Имаше една книга "Парфюмът"...., още я има де.

Ако не се оправиш сам, винаги има кой да те оправи!