Последният път, когато ми хрумна подобна глупост, беше оня ден. В офиса имаме едно служебно кафене, аз тъкмо си купувах кафе и зад мен застана някакъв колега, когото дори не видях в първия момент, но усетих веднага парфюма му - ухаеше на Aqua di Gio, който е един от най-любимите ми мъжки парфюми. Просто ми се подкосиха краката като ме лъхна - този парфюм и насън мога да го позная... Обърнах се към него и го попитах: "Това е Aqua di Gio, нали?" "Да.", отговори той - междувременно аз вече плащах и си тръгнах. Но за секунди си помислих какво ли ще стане, ако се приближа до него, надигна се на пръсти и го подуша...

По-късно се засякохме пред асансьора - кимнахме си (въпреки че не се познаваме)... А аз после известно време размишлявах какво ли би било, ако бяхме заседнали в асансьора и няма наблизо техник, който да ни извади...

Всъщност доста често си мисля подобни неща, но споделих точно това, защото ми се стори най-невинно...