Набелязвай си малко по-привлекателни обекти и ще видиш, че е много приятно. Но пък знам, че винаги става без да контролираме мислите си по някакъв начин. Просто човека се оказва там, някъде около нас в момента, в който шантавите ни мисли се отвързват сами и хукват. Да, случва ми се понякога.

Мисля си за теб, представям си ако бях на твое място, как щях да си въобразя, че това е едно мое своеобразно 'отмъщение' на мъжете. Без изобщо да знаят и подозират, в известен смисъл е много 'сладко' някой да няма и бегла представа какво му мислиш. В такива моменти набирам увереност в себе си, стоя срещу човека (ако ми е познат), разговаряме и не давам признак какво ми е в главата. И това ме развеселява.

Why is the measure of love...loss?