Не беше точно плач...гърлото ми се сви, няколко сълзи се стекоха по лицето ми, овладях надигащите се конвулсии...не ,не плачех...беше ми хубаво, МНОГО хубаво...мило...нежно...Самата аз се учудих на реакцията си, но идваше от дълбините и не и се противопоставих - оставих я да излезе на повърхността...насладих и се и сякаш нещата добиха по- голяма плътност и реалност
..Не знам дали успях да го обясня смислено...