но аз от женска гледна точка мога да ти кажа, че никога не съм съжалявала, че НЕ съм се изчукала със всички съученици от моя набор и 2 класа по-горе. Никога не съм съжалявала, че чаках подходящ човек, а през това време си подреждах и пълнех главата с перспективи.

Даже ми беше много рано, когато намерих един мъж /никога не съм имала "щастието" да спя с пъпчив, бързо свършващ пубертет - както се изрази някой в една съседна тема/, който ме научи на какво ли не /можеше и да е 2 години по-късно, когато бях емоционално по-уравновесена, но съдба/ - нищо не съм изпуснала, освен /ако съдя по съученичките си/ няколко аборта, хапчета, разправии с родители, лекари и директори на училища.

По същият начин съм благодарна на първата ми любов, че ме напусна /от днешна гледна точка/ - по този начин НЕ си съсипах живота с един ранен брак с човек, който нямаше понятие какво да прави със себе си и с живота си, но поне знаеше, че не е за мен и че ми е рано да раждам деца и че имам нужда от време да науча и да направя много повече.

Сигурна съм и, че няма да съм съжалявала да чакам подходящия мъж за мен - ще ми кацне, когато му дойде времето и акъла и по всяка вероятност е от същия тип, който описваш.

Най-голямата вреда, която може да причини човек на децата си, е да им товари съзнанието с глупости, че могат да "изпуснат" нещо в живота, ако не го живеят като разгонени и невидели до време. Изкуството е да живееш живот, който има смисъл и който води до още по-смислен живот след време, а не живот, който свършва с минаването на определена възраст или със сключването на брак.



Чакам да ти дойде акъла, миличък!