|
Без да съм бил от зубрачите, бях девствен до сравнително късно  Имам си изградена теория по въпроса. Лично в моя случай имах просто доста късно физическо съзряване, закъснял пубертет, който мина много плавно и спокойно. Отчасти и поради факта, че дойде след като вече се бях осъзнал до голяма степен. Дойде след умственото съзряване, макар и да не твърдя, че съм бил особено разсъдлив по онова време. Разликата е там, все пак, че желанията идват в един момент, когато съзнанието е развито и то може да ги контролира в малко по-голяма степен, отколкото при нормално подрастващите. Повечето ми съученици си бяха още деца, когато им дойдоха инстинктите - какво има да му мислят, говори с момичета, обаждай им се, срещай се с тях, *** се с тях. Няма нищо за мислене, поддаваш се на инстинкта. Най-малкото защото не можеш да мислиш на онази възраст. При мен инстинктите дойдоха в момент, когато просто не можех да си позволя да ги оставя да си лудуват на воля. А пък и момичетата вече бяха отдавна съзрели, бяха излизали и спали първо с връстниците си, след това с по-опитни батковци, та къде ще обръщат вниманние на някой, който тепърва "прохожда". Е, хубавото е, че се намериха какички, които имаха интерес да отворят един такъв като мен.
Спомням си, че винаги съм бил нещо като особнякът на класа. Винаги ми казваха - хайде бе, няма ли да си намериш гадже. Сега сигурно ще прозвучи самохвално, или като избиване на комплекси, но смятам, че тъкмо заради късния си пубертет и това, че имах възможността да си изградя ценностна система, която не беше обременявана от неконтролируеми желания - на спокойствие, бавно и постепенно, станах човек А сега вече всичко си дойде на мястото.
Всъщност нещата винаги рано или късно си идват по местата, но май в някои случаи едните неща не оставят достатъчно място и време за другите. В средите, в които се намирам, където преобладават "девствените интелектуалци" - програмистите, забелязвам, че се е достигнала някаква друга крайност. Прекаленото мислене, учене, задълбаване, анализиране и т.н. са подтиснали до голяма степен нагона, който иначе очевидно е там. И са се получили други изкривявания. Така че всичко е въпрос на баланс. "Златната среда".
Трябва обаче да се вземе предвид и още нещо. Изключвайки настрана българската реалност, която е по-скоро абсурдна, защото мафиоти и престъпници са богаташите, в развитите страни именно интелектуалците са тези, които разполагат с достатъчно пари, които живеят при висок стандарт и които са мерило за останалите. За да станеш такъв, трябва да учиш, да четеш, да се трудиш в известен период от живота си (за жалост тъкмо тоя, когато можеш да ходиш и на купони и да се чукаш с много жени), но след това всичко започва да се отплаща - имаш хубава работа, имаш известно свободно време, за да се занимаваш с нещата, които преди не си можел. Включително и да излизаш с жени. Е, аз също се дразня на тия прекалено големите уреждачи, това е съвсем естествено човешко качество - да завиждаш на способните, но пък до някаква степен осъзнавам и че ми става малко тъжно, като се видя със стари съученици, с плейбоите от гимназията навремето, които сега са вече само едни мухльовци, оженили са се за екс-хубавата Гинка от Трънково, работят за 300 лева на месец и едва свързват двата края и малкото си бебе.
Хубаво е човек да стои по средата между двете групи хора, опитваме се поне...
|
Re: Девствените интелктуалци [re: AGRlpinila]
