За интервюто: Това, което видях на пръв и признавам бегъл прочит е носталгия по стария и утвърден образ на жената домакиня - нежна , слаба, нуждаеща се от закрила и някой да я учи на ум и разум. Както и твърдение, че на самата жена не й е уютно да не бъде слаба.

Някой може ли да ми разтълкува това:
Тя трябва да възвърне отново своите женски качества - нежността, женствеността, мекотата. Когато казвам нежна и деликатна, не казвам слаба. Аз съм феминист и смятам, че жените имат много сили. Но виждам огромната сила на жената именно в нежността и деликатността й.


Как точно става номера жената да е нежна, деликатна, с мекота, но не слаба? Губи ми се тази златна среда...

А заглавието на темата вече е съвсем друго нещо. Любовта е доста обширно понятие. Ако умираш да си легнеш с някого, сексуалното привличане е огромно, но съзнаваш, че е само това, а не любов - самоагресия ли ще е?