Ако съм сигурна, че няма да има секс и съм му обяснила, то значи съм сигурна, че ще бъде така.
Ако не съм сигурна в това какво точно искам от този мъж, то няма да му обяснявам, че секс няма да има. Ако ще му обяснявам нещо, то ще е защо точно сега, точно в този момент няма да правим секс.
Дали бих излязла отново с човек, на когото съм обяснила, че секс няма да има:
Ако наистина е приятна компания и няма да ме притеснява с желанията си за секс, то - да, ще изляза повторно с него. Ако не е ясно дали ще ме притеснява, то пак бих излязла със същият този човек, най-вече заради това, че ми е приятно с него по една или друга причина. Все някой ден ще се изясни какво ще се случи.
Ако същият този човек категорично ми е казал, че не иска да се виждаме просто "за да си чешем езиците", то няма да изляза втори път с него или поне не и докато той не приеме окончателно, че няма да има друго освен приятно познанство и бъбрене.
Ако даден мъж просто си е навил на пръста, че трябва да се прави секс, аз съм му обяснила вече "теоретичната" постановка, но той продължава да си върви в неговата посока и не е разбрал, че това просто няма да го бъде, то следваща среща няма да има със сигурност (освен, ако случайно не се разминем по улиците, но това не се брои за среща)
Може да прозвучи странно или самонадеяно, но още при запознанството си с един мъж, знам дали ще има секс или няма да има, или секса е под въпрос.
Предполагам, че е възможно да се случи да откажа на някой мъж секс и след време да реша, че всъщност да, бих правила секс с него. До сега не ми се е случвало. Когато ми се случи, то ще видим как ще се справям със ситуацията. От друга страна, познавайки себе си, и ако мъжът все още проявява интерес към мен, то не виждам причина да не кажа, че желанията ми са се променили.

Може да съм кучка, ама вярна!