или аз съм се изразил неправилно. Не знам. Ама, хич не мразя жените, бре, миличка! Е, заяждам се понякога, да става екшън, купонът да тече, времето да минава, че в това сиво и скучно ежедневие - какво друго ни остава?

Абе, сексът е решение на въпроса, ама не става през работно време. Поне при мен, де! Чувал съм, че сексът в работно време бил много сладък, ама не съм пробвал още... Ти?

----------

Глей, ся, к'во стана. Имаме постоянна среща всяка събота пред НДК. Който иска - да идва. Женен, разведен, неженен, развеждащ се, неподозиращ, че ще се развежда... Абе - който иска.

Тоя път, взех че лепнах един надпис: "Клуб на разведените" и зачаках да видя какво ще стане.

Стана тя, каквато стана! Млади, стари, мъже, жени, си изкривяваха вратовете да гледат. Чудят се. Едни се хилят, други се цупят. По едно време един мъж, на средна възраст, се спря, гледа, гледа, чуди се, колебае се. Викам му:

- Ела, бре, мой човек, ела няма да те изям!

Запознахме се набързо. Сродна душа излезе, завързахме лафче. (После дойде с нас в кръчмата) Хората вървят и продължават да си кривят вратовете. Един дядо се спря, гледа, гледа, свали си очилата, пак ги сложи, пак ги свали... Майтапиии.

Взехме да се събираме. Смях, майтапи, нови личности се явиха, запознанства, пак смях, пак майтапи. Внушителна групичка станахме. Все по-често взеха да се спират. Не ги знам какво си мислеха хората, ама по лицата им четях:

- Я, па тия! Разведени, пък се заливат от смях!

Жена с дете се спря. Доста стоя и една клубарка, веселячка, я извика. Тя дойде срамежливо, ама, като й взехме акъла, се отпусна.

Смяхме се цяла нощ.