освен липсата на мащабно мислене съм забелязал и много други недостатъци на жената-шеф, които ще се опитам да систематизирам накратко... говоря от опит, тъй като от досегашния ми 10-годишен трудов стаж, за пръв път (от два месеца насам) имам единствено и само 1 шеф - мъж. Преди това съм имал комбинация от мъж и жена шефове, или само жени. Когато има намесена жена, трагедията е пълна. Ама поред:

1. първосигнална реакция в напечени и сложни ситуации - ако трябва да се вземе трезво решение, една жена шеф в 90% от случаите не може да го направи - или настава голяма паника, или нервите й избиват, или нещо такова... много пъти (и с различни шефки) ми се е случвало и следното - след кратък "производствен скандал" бивам жестоко нагрубяван/обиждан пред всички колеги, и когато след 5 минути се разбере, че правият съм бил аз, бивам извикан на 4 очи и получавам извинение. Добре, че все пак го получавам, но това колегите ми не го виждат и разбират, демек - топката остава у мене, а шефката е света вода ненапита.

2. желанието за самоутвърждаване, кариеризъм и/или войнствен феминизъм (не знам дали точно това са термините, но ще обясня подробно) - болшинството от шефките ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да докажат на света, че са много добри шефове, по-добри от мъжете и прочее такива от сорта. Това обикновено означава тропане с крак, придружено с реплики и реакции от сорта "Аз съм тука ШЕФА и ще правиш каквото ти се казва", без дори да се вслуша в препоръките и мненията, които даваш за конкретната ситуация. В последната ми работа (тази която напуснах точно заради шефката си) дори се стигаше до моменти тя да дава акъл и оценка за неща, от които дори и бегло не разбира, и въпреки добре аргументирания отпор, трябваше да стане на нейното. Е не мога да се съглася с подобно отношение и това си е...

3. инат и нежелание да си признаят грешките - както и Агри спомена, в един момент шефката разбира, че не е права, ама никога няма да си промени решението, щото ТЯ Е ШЕФА, няма значение че решението което е взела не е правилно, щом го е взела - край.

4. следва една типично "женска" черта (да ме прощават жените, ама 90% от тях я имат) интригантство - жената шеф доста често се опитва и създава голям брой интриги, като по този начин резултатът обикновено е оформянето на няколко "отбора" в колектива, благодарение на което последният се разбива и това не е добре нито за работата, нито за вършещите я.

Сигурно могат да се изведат още много характерни черти на жената-шеф, но според мен това е най-важното. Също така държа да отбележа, че това си е лично мое мнение, изградено на базата на реален житейски опит. От общо 4 работни места до момента, 2 съм напуснал заради жени-шефки. Сега имам мъж да шеф (само и единствено) и честно казано си личи отдалеч. И последно - ако съм засегнал някого - предварително се извинявам!

Just a genius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите