това е стандартен, макар и примитивен начин човек да се справи с ужаса, който спонтанно изпитва в подобни ситуации. Защото ако не намерим виновен, ще се наложи да си признаем, че светът изобщо не е толкова сигурно и безопасно място, колкото ни се иска. Да намериш виновен означава да опазиш тази илюзия, смятайки, че всичко зависи от някого - а щом е зависело, значи е можело да бъде предотвратено.

Просто обратното изисква прекалено много мъдрост, зрялост и сила - да проумееш и приемеш, че такива неща се случват и че понякога наистина няма виновни. Изисква и смирение пред факта, че понякога ние, човеците, сме мънички, безпомощни, безсилни и че не всичко зависи от нас. И че както Животът, така и Смъртта, са по-големи от нас.

Лично за мен единствената нормална реакция в такива ситуации е просто човек да помълчи в памет на загиналите деца и да се помоли за душите им. И да се опита да продължи да живее с тези, които обича по такъв начин, че да не съжалява за нищо, когато се наложи да се раздели с тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите