Ми на мене досега само веднъж ми се е случвало да ми посегнат на гаджето - преди много години. Което, според мен, не е достатъчно сериозна причина да реша, че "всички жени са такива" - защото е очевидно, че не са. Пък и след тази случка пак успяхме да запазим приятелството си и да се разберем.

Като цяло имам страхотни приятели и от двата пола и им имам стопроцентово доверие, както и те на мен. Мога да кажа, че приятелите ми са ми повече от семейство дори - винаги досега тъкмо с тях съм споделяла както светлите, така и тъмните си дни и ги смятам за най-големият си късмет и богатство в този живот. Имам и приятели мъже, които пък на свой ред са приятели помежду си - и имат отношения, които са безкрайно красиви и чисти.

Така че на базата на личния ми опит, за мене обобщения от типа "жените са такива...мъжете онакива" или че "жените (респективно мъжете) не могат да бъдат приятели" са пълна глупост. Това са клишета, използвани от хора, които ги мързи да мислят сами и да измислят някаква своя истина просто. Други хора пък си служат с подобни генерализации, за да намерят някакво приемливо обяснение за това, че им се е случила кофти случка с някого - просто така е по-лесно.

Лично за мен хората са просто различни, сложни и противоречиви - но с кого ще станем приятели е нещо, за което, ей богу, винаги имаме избор и го решаваме сами. Понякога се случва да постъпим тъпо, да нараним някого...понякога си прощаваме, понякога не, понякога се разделяме с определени хора - просто всичкото това са си парченца от безкрайната пъстрота на Живота... Но колкото повече използваме такива клиширани обобщения като карти, чрез които да се ориентираме по пътя, толкова повече красиви гледки (отношения, преживявания) пропускаме...
Според мен...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите