> Какво имам предвид? Вместо да дадеш конкретни, обосновани доводи
> срещу глупави, необосновани твърдения (каквито сигурно има, допускам,
> че и аз съм се изхвърлил някъде), ти си тръгнал да надигаш вой
> до небесата и да лееш едри крокодилски сълзи за несправедливостта
> на този свят.
Мдам. Да, обосновката е най-смисленото нещо, което може да се даде. Но също така вярно е, че нападателят е не по-малко длъжен да се обосновава, когато напада. Иначе темата изобщо се поставя на порочна основа. Затова дори преди излагането на защитни аргументи, нападателят трябва да бъде поставен на мястото му -- да му се напомни, че не е Господ и че също трябва да се аргументира.
> И последно (засега) : позволил си си, по думите ти, "да се защитиш"...
> Нека се разберем, че това не е процес, ти не си подсъдим, никой
> от нас няма право да го играе Господ. Ти защитаваш не себе си,ю
> а една кауза. Направи го достойно и без излишен драматизъм.
Според мен понякога разликата между защитата на кауза и личната защита е чисто теоретична. Когато човек е в ямата на обвинението, защитата на "каузата" е и негова лична защита. Поради което се разбира, че има основание да го приема лично. Поне в началото. Поне докато е млад, жив и чувствителен. Особено ако душата му е обърната навън, дето има една приказка.
Просто има различни хора -- едни реагират по-емоционално, а други -- по-хирургично (случайно ми хрумва съпоставка между Владимир Висоцки и Булат Окуджава да речем). Според мен и двете са ценни, понеже така истината се разкрива по-цялостно и пълно.
И тоя "преигран", както му викаш, драматизъм, си е напълно реален и трагичен в душите на всеки подрастващ, който осъзнава че е различен от другите и че някой посяга да зачеркне човечността му с такава "аргументация". А понякога и доста дълго след това.
Редактирано от Hopтттчe на 08.03.04 09:11.
|