Само не бързай. Никого не слушай, и мен не слушай, само не бързай.

Съпругът ти е мислил _много_ време, преди да сподели с теб. Узрял е. Ти не си. Каквото и да направиш сега, вероятността да сбъркаш е много голяма.

Бъди до него няколко дена. Свикни, че това е твоят мъж, не някой друг. Не говорете за това сега. Нека поври главата ти, измъчи се, но поне известно време стискай зъби. Разбира се, ако усетиш, че не издържаш, не превъртай, поплачи на воля (мисля, че е най-добре да си сама) или поговори с някой. С хора от клуба, ако искаш.

Недей да търсиш рецепти. Никой няма да ти каже какво да направиш така, че да те удовлетвори. Може би за момент ще ти се стори правилно, но след това ще размислиш. И причината да е така е, че ти се колебаеш и само думите няма да могат да излекуват раната, колкото и да са благонамерени и колкото и мъдри да са казващите ги.

Дай си време ... премисли всичко отново и отново. Опитай се да разбереш, че нещата вече не са същите, но това не е непременно лошо. След като почувсташ сили, кажи му какво мислиш, но този път на него му остави време. За директен, нормален разговор и двамата трябва да сте по-зрели, отколкото ми се струва че сте.

Не се обиждай на думите ми, казвам ти ги съвсем благонамерено. Ако бъркам, извинявам ти се. В никакъв случай не искам да те засегна.

Успех. Много хора са минали през това, ще се справиш. На никого не е било лесно, и на теб няма да бъде, но ако се обичате, това ще доведе до по-дълбока връзка между двама ви. Бъди силна.