Здрасти пак,
оценявам мненията ви, имам нужда от тях. Оценявам и преобладаващия добър тон. Най-вече оценявам това, че съм разбран. Така е, нямам въпрос, защото не съм го формулирал, имам нужда да се изповядам, защото освен пред вас, няма пред кого, в момента.
Не смятам да бия шута на когото и да е, защото това означава намерение, а намерението е в основата на план, а ако имах план, щях да мога да прозра в бъдещето, макар и наблизо. А аз не мога, в момента. Аз съм просто в момента и се опитвам да се почуствам по-уверен в това, което правя или не правя, а единственият ми съветник съм самият аз. За да съм добър съветник ми не ми достигат около 50-на години. Отговарям на въпрос - да, мисля и за някой друг освен за себе си, именно това е в основата на терзанията ми, не искам да нараня никой от най-близките си хора, независимо дали най-близки духовно, физически, пред обществото, по силата на закона и т.н. Допускам, че има начин при който никой не страда. Наясно съм и с това кого обичам и в кого съм влюбен, макар че повече ми заприлича на игра на думи. Опитвам се да намеря начина на живот, при който като погледна назад да виждам удовлетворение и в произволен момент да мога да си кажа - живях щастливо, стига ми. Не искам щастието ми да се измерва с дължината на живота, а спомените да се измерват количествено. Не искам да чакам утрешният ден да бъде различен. И всичко това е част от общата картина на искането и неискането...