|
Здрасти,
женен съм от известно, нито малко, нито много, време. Обичам жена си, но съм влюбен в жена, която познавам много преди да срещна жена си, и в която винаги съм бил влюбен, но разделен от нея поради време, пространство и др. фактори. Между нас нищо не е имало, просто винаги сме усещали духовната близост. Междувременно, тя също омъжена, осъзнаваме, че тази близост расте и за нея допринасят и събитията в собствените ни семейства. Възрастта ни е средна и във взаимоотношенията ни преобладава разума, което може да бъде и грешка, но какво значение има това. Казахте ли си вече, че съм сбъркал клуба? Ето и ситуацията, трудна за дефиниране, защото трябва да използвам познати думи за непознати състояния: Жена ми ме привлича физически, но ми причинява неудобство фактът, че не мога да скрия това и откликвам на това привличане, след което ми става гузно, някак си оставам с усещането, че омърсявам чистите взаимоотношения с другата жена, а държа на тях и не ги възприемам като временна алтернатива. Мисля, че им предстои развитие. Изглежда ли ви измислен проблема? Не мога да се измъквам с обяснението, че ме боли глава, или че не искам, защото жена ми много лесно разкрива обратното, демонстрирано от съответната физиологична реакция. Понякога ми се иска да беше по-сложно. Но не мога да ГО накарам да не става, макар че това би ми спестило терзанията.
Ако ще ме иронизирате или нещо подобно, опитайте се да бъдете сдържани, защото не за това го написах.
|
Искам да не искам
